Европа иска война с Русия: какво ще последва

Атаките срещу Русия продължават. Само за два дни към страната са пуснати около 12 300 дрона, а Санкт Петербург отново беше ударен. Това, което се вижда зад новините, е много по-важно от самите удари: Европа бавно, парче по парче, се придвижва към директен сблъсък с Русия.

Откъде идват дроновете

Дроновете към Санкт Петербург са влезли от залива. Проследяването сочи Естония, а украинската версия, че са минали между Русия и Беларус покрай границата, заобикаляйки руските радари, и после са се завъртели над залива и са се върнали, звучи нелепо. Хората проследиха въздушните тревоги първо в Естония, после в Латвия и накрая в Литва, и маршрутът стана ясен. Литовският министър на отбраната каза пред журналисти, че всички дронове идват през Полша.

По международното право това е важно. Ако Полша и балтийските държави не са направили нищо, за да запазят въздушното си пространство неутрално, тоест не са се противопоставили на използването му, те са съвоюващи страни. Строго погледнато, те и преди бяха такива, защото изпращаха техника и хора под претекст за наемници. Сега обаче дават въздушен коридор за вражески боеприпаси. Русия има основание да обяви война на всичките четири държави и да им отвърне, но засега не го прави.

Ракетите „Фламинго“ са друга история. Това е осъвременен вариант на германската V1, който прилича на нея и е британски по произход. Украинците ги сглобяват, зареждат и пускат, и почти всички биват свалени. Остава ефектът за британския данъкоплатец, който плаща за тях.

Какво постигнаха ударите

Част от успехите на Украйна се оказаха временни. Яндекс си построи защита от тръби с диаметър около пет сантиметра, наподобяващи скелетата около сгради в строеж. Единственият дрон, който удари сървърния център, избухна в тях без никаква вреда. Озон и Wildberries се върнаха към стария модел с множество малки разпръснати складове вместо големите централизирани. Така големите цели вече не струват много, а малките са трудни за откриване и носят малко щети. Складовете работят, поръчките идват за ден-два.

Русия може да ескалира много по-далеч, по-бързо и по-силно, но избира да не го прави. Западът обърква липсата на желание с липса на възможност. Ако реша да не ти стрелям с пистолета си, това не значи, че го нямам или че не е зареден. Ако бъде притисната достатъчно, ще стреля. Точно това се вижда от август насам, и ескалацията продължава.

Планът на гномите

Европейското ръководство работи по схемата на гномите от South Park, които крадат гащи: първо крадем гащите, после въпросителна, после печалба. Европейският вариант е: първо провокираме Русия да ни нападне, после въпросителна, после победа. Идеята е Русия да удари първа, за да могат лидерите да кажат на населението си, че нападението е безпричинно, че са били само добри свидетели, че просто са помагали на Украйна срещу злата инвазия и че Путин губи войната и сега разширява конфликта, за да прикрие грешките си.

Никой от тях не знае какво следва след въпросителния знак. Но те отдавна режат Русия на тънки парченца и всеки път тестват още една червена линия. Сега стигнахме до точката, в която дроновете минават през тяхна територия, и следващата стъпка е самите те да започнат да стрелят оттам. Проблемът с лудостта е, че дори човекът с моторната резачка да е луд, резачката е в ръцете му.

Четирите сценария

Има четири начина, по които ескалацията може да тръгне от европейска страна, и във всеки от тях Русия реагира много по-сурово, отколкото Европа допуска.

Първият е зона за забрана на полетите. Тя означава пряк сблъсък между Русия и онази част от Европа, която я наложи. Сикорски говори, че Русия имала 300 бойни самолета и ще бъде смазана. В действителност Русия има около 1200, а НАТО има около 2500 заедно с всички американски самолети. За да се стигне до такова число, САЩ трябва да свалят самолетите от всичките си бази по света и да ги дадат на европейците, което няма да стане. А по противовъздушна отбрана Русия има безспорно надмощие, така че загубите на европейските страни биха били ужасяващи.

Вторият сценарий е изпращане на „миротворци“ независимо от желанието на Русия, без значение дали има примирие или преговори. Лавров вече заяви, че държавата, която прати такива войски, ще се смята за воюваща и всичко в нея става законна цел.

Третият е Калининград. Той не е непревземаем, нищо не е, ако хвърлиш достатъчно хора, техника и време и приемеш загубите. Но това ще бъдат най-вече поляци, и в края на битката може да са останали около 100 000 по-малко. Най-вероятно всичко ще започне с опит на северноевропейските и скандинавските страни да блокират Калининград от Русия. Литва говори за прекъсване на газопровода, а въпросният участък е едва около 80 километра. Говори се и за морска блокада в международни води, което също е акт на война.

Четвъртият е директно нападение над Калининград. Във всички тези сценарии европейците сякаш допускат, че Русия ще седи със скръстени ръце и ще напише остро писмо. В действителност в момента, в който Калининград бъде нападнат от сухопътни или въздушни сили на НАТО, всичко е в игра. Руските дивизии край границата ще преминат и ще ударят балтийските държави, за да отворят пътя към обсадения Калининград. Финландия ще бъде съсипана: бази, електроцентрали, всичко. Русия не иска да я окупира, никой не иска Финландия, но тя ще се превърне в страна от третия свят много бързо. Това са първите удари, а войната ще продължи оттам нататък.

Колкото и да не са най-ярките лампи в нощта, европейците не могат да са чак толкова глупави. Възможно е да мислят за Русия така, както се гледаха сами през 2014 г. по време на Крим, когато не можеха да направят нищо. Може да са убедени, че Русия няма да реагира, защото на фронта се движи бавно и са ѝ били нужни пет години за 20% от Украйна. Дълго време се опитваха да откъснат Калининград от Русия с предложения за европейско гражданство. Елитите са съгласни, защото ще забогатеят, а обикновените хора отговарят: „Не, благодарим“, както наскоро в Исландия.

Сценариите им звучат като късните романи на Том Кланси: руснаците строят завод за батерии в Калининград, но като „полуумни полярни мечки“ го правят зле, той гори, наборните пожарникари се бунтуват, Русия праща армията да ги смаже и Европа трябва да избира дали да подкрепи новата независимост на Калининград. Това е нивото на лудост, в което вярват. Сценарият е образ на вярата ти за това, което идва, и за това се упражняваш. Икономика от втора категория, големи части от която се сриват, която не може да се изхрани, да си осигури гориво и да се затопли, мечтае да се втурне като бял рицар да спасява Калининград.

Орешник: цената на закъснението

Колкото по-късно започне това, толкова по-тежък ще е първият удар за Европа. Русия произвежда над 20 системи „Орешник“ на месец. Самият Орешник е носител, който се качва върху балистична ракета, тя го изкарва до космоса, блокът се отделя, ускорява се и пуска шест планиращи апарата. Всеки от тях изстрелва по шест волфрамови пръта, наречени „прътовете на Бог“. Те падат със скорост около Мах 13, тоест около 3 километра в секунда, и светят в плазма с температура около 4000 градуса. Стоманата се топи при 1200, а повърхността на Слънцето е около 6000.

Това са 36 пръта на система и около 740 на месец. Те могат да унищожат всяка промишлена площадка, подземен склад за боеприпаси, подземно газово хранилище и т.н. Основните цели биха били големите електроцентрали, производствените центрове, оръжейните складове, терминалите на Старлинк, LNG централите и подземните газови хранилища. Двадесет-тридесет ракети на месец са достатъчни да върнат Германия в Средновековието, и то в средата на зимата, ако германците продължат да настояват. Единственото ограничение е, че Орешник има смисъл само срещу големи цели. Ако противникът премине към децентрализирано производство, сметката се променя. Но засега Русия може да унищожи основните производствени мощности в Европа.

Европейците не се грижат за това. Те са решени да вкарат хората си във война и колкото по-скоро, толкова по-добре.

Европа, която гори

Това става в същото време, когато ЕС се разпада не само по шевовете, но и в ядрото си. Във Франция има масови размирици, в Милано също имаше сцени, макар вандализмът да не е масов протест. Русия не би имала смисъл да се намесва сега, защото така само би сплотила Европа около знамето. Не се пречи на врага, докато прави грешки. Но това не освобождава Москва от въпроса как да отговори на нарязването на салами.

Албания също има причина да се замисли дали да влезе в ЕС, защото е като качване на „Титаник“ след удара в айсберга. А ако айсбергът и пожарите в Западна Европа не стигат, ЕС има и бутон за самоунищожение: война с Русия.

Част от хората в Европа са започнали да разбират, че дроновете водят към война, и някои са взели нещата в свои ръце. Според анализатора са изгорени 11 от 14 терминала на Старлинк, а в различни страни имало пожари и саботажи в заводи за дронове, включително в България. Русия чака, макар че има повече от достатъчно повод за война, за да удари почти всичко в Централна и Източна Европа, а и в Западна.

Какво следва

Рискът е, че Европа ще продължи да ескалира, докато нещо се случи: инцидент, провокация или терористичен акт, до който ще стигнат достатъчно глупави и отчаяни хора. Най-лошото е, че никой в Брюксел не знае какво става след първата стъпка. Началото на война е лесно, краят е трудно, а войната си има собствен характер, амбиции и кръвожадност. Русия засега се сдържа, но всяка нова червена линия я приближава до точката, в която сдържаността ще изглежда като слабост. А цената на това ще плати Европа, не тези, които вземат решенията.