Хутите удрят петрола на Саудитска Арабия: може ли Рияд да оцелее без тръбопровода си?

Саудитска Арабия води война, за която не е подготвена. Изходът ѝ вече не се решава на бойното поле, а в това дали кралството ще издържи на удари по собствената си икономика, а тя стои върху петрола.

Ракетите, срещу които няма щит

Ракетите на хутите са качествени и с висока точност. Вероятно имат и маневрени способности, подобни на тези на иранските ракети, които вече успяха срещу американски, израелски и съюзнически цели в Залива. Срещу тях Саудитска Арабия разполага с батареи Patriot с ракети PAC-2. PAC-3 са свършили, а САЩ няма да дадат повече, защото имат нужда от тях за себе си. Френската помощ е със системи, които не са по силите на задачата.

Дори да имаше отлична противовъздушна отбрана, въпросът пак щеше да остане: как се защитава тръбопровод? Рияд, Дахран или Джеда могат да бъдат покрити, но по цялата дължина на тръбата винаги има пролука, през която да мине дрон или ракета. Тръбопроводът ще бъде прекъсван, когато хутите поискат.

Тръбопроводът е слабост, а не сила

В Рияд го представят като символ на мощ, а той е символ на слабост. Това е бъдещето им и са заложили всичко на него. Ако не могат да го опазят, залогът е загубен, а с него и големият план за икономика, която живее от износ на петрол по безопасен маршрут.

Хутите сменят целта

Хутите минаха към унищожаване на инфраструктура. Това е стратегическа промяна. Движение, чиито деца гладуват повече от десетилетие, е поело толкова болка, че допълнителната почти не му действа. В Сана са решили да отидат докрай и да не спрат, докато Рияд не бъде сломен.

Ако икономиката на кралството се срине, може да се отприщи вътрешен натиск срещу Мохамед бин Салман. Той започна тази война и е напълно възможно да плати за нея. Краят му може да е насилствен. През 1975, през 1977 и дори през 1978 г. почти никой не вярваше, че шахът на Иран си отива. Накрая падна за броени месеци, а светът остана смаян. Сега се повтаря същото: Вашингтон и Тел Авив са убедени, че MBS е вечен.

„Мекският пакт“ е армия на хартия

Често питат дали Саудитска Арабия не може да разчита на Турция и Пакистан. Опората е слаба. Пактът събира държави, които нямат почти нищо общо, с идеята за „близкоизточен НАТО“. Член 5 звучи добре на хартия, а в действителност прилича на здравна застраховка, при която болестта изведнъж се обявява за „предварително съществуваща“.

Турция има хиляди войници в Катар. Те са там, защото Рияд е заплашвал Доха с инвазия, а турците са казали „само през труповете ни“. Анкара е военно подравнена срещу Саудитска Арабия от доста време. Двете страни никога не са провеждали съвместно учение. И сега Турция да влезе и да се интегрира в саудитски команден център? Как би се поддържало това логистично?

С Пакистан е същото. Пакистанската експедиционна сила в Йемен ще трябва да се координира с ОАЕ, защото част от земята там е под техен контрол. А Саудитска Арабия и Емирствата не се понасят. Силите, които се бият на терен, са наемнически и са подкрепяни и от Рияд, и от Абу Даби. Хутите използват това вътрешно напрежение.

Това е организационен кошмар и логистичен провал, който чака да се случи. Нарисуваните на дъска линии не са план. Никой не се е обучавал за това, няма нужната инфраструктура и всичко трябва да се измисля в движение, докато хората на терен загиват. Таиз и Мариб вероятно ще паднат и няма да бъдат върнати. Докато пакистанците се организират, може да бъде застрашен и Аден. Има и нещо, което напомня за Украйна: Саудитска Арабия се бие с наемници, с различни танкове, различни системи за ПВО и различно оръжие. Това трудно се събира в една армия.

Какво прави Вашингтон

От другата страна на Червено море най-голяма опора е Джибути, където има американско военно присъствие, морски пехотинци и специални части. Теоретично САЩ могат да завземат някои от островите, които държат хутите. Но това би било ритане в осиното гнездо. Вашингтон има споразумение с хутите американското и свързаното с него корабоплаване да не бъде тормозено в Баб ел-Мандеб и ще го пази колкото се може по-дълго. Дори да забият американско знаме на някой остров, йеменските ракети пак ще удрят кораби и проливът ще се затвори. Смислена американска намеса не се задава. Те ще стоят отстрани.

Вашингтон още не е разбрал, че хутите водят война за смяна на режима в Рияд. Ще го разбере чак когато една сутрин се събуди и види, че MBS го няма.

Урок от Лондон

Има още един пример как се чете погрешно заплахата. Преди седмица в Обединеното кралство бяха задържани петима души около базата Феърфорд. Първо ги представиха като терористи, после ги пуснаха под гаранция, а американските бомбардировачи бяха изтеглени от Великобритания. Задържаните са контрабандисти на гориво и британците ги познават. Вашингтон реагира на разкази на хора като Сара Адамс, бивш анализатор на ЦРУ, която вижда терористична заплаха навсякъде, а Тръмп слуша точно такива гласове. Това е политика, формирана от невежество.

Какво следва

Не всичко ще се случи точно така, но траекторията е ясна. Хутите не отстъпват, Рияд няма с какво да се защити, а съюзниците му са на хартия. Най-вероятно Саудитска Арабия ще бъде принудена да седне на масата от слаба позиция. Възможно е и нещо много по-сериозно, защото кралство, чийто петрол не стига до пазара, остава без основата, на която стои.