Рияд под ракетите: защо Саудитска Арабия е по-голямата грижа на Тръмп
Хуситите удариха летището в Рияд, а кралството остава без достатъчно ракети за ПВО. Защо кризата в Арабския полуостров тежи на Вашингтон повече от Украйна.
Всички говорят за Украйна, но през последните дни най-опасният възел за Вашингтон се завърза на друго място. Саудитска Арабия, дълго смятана за котва на стабилността в Залива, се оказа уязвима точно там, където е най-чувствителна: в небето над столицата си.
Ударите, които никой не очакваше
В събота ракета удари пътническия терминал на летище „Крал Халид“ в Рияд. Според информацията, която предава Асошиейтед прес, са загинали 12 души, а ранените са над 300. Това е най-тежкият удар по държава от Залива от началото на войната с Иран. На следващия ден терминалът е ударен отново, с още един загинал и 11 ранени. Летището е било атакувано четири пъти за пет дни и е затворено. Съобщено е и за удар по летището в Дамам.
Отговорност поеха хуситите. Те обявиха блокада на кралството и показват, че могат да стигат дълбоко в територията му. Някои авиокомпании вече спират полетите до саудитски летища, а посолства предупреждават гражданите си.
Недостигът на ракети
Най-тревожното не е самият удар, а трудността да се отбие. Според докладите Саудитска Арабия е останала с малко ракети-прехващачи и е поискала помощ от Франция, Великобритания, Пакистан и Египет. САЩ са в същото положение: запасите им се изтощиха в конфликта с Иран, а преди това в помощта за Украйна. Съвременната противовъздушна отбрана е скъпа и се произвежда бавно, затова липсата не може да се запълни за седмици.
Петролът и Червено море
Износът на саудитски петрол през Червено море е помагал да не скочат цените към 150 долара за барел, според анализатори като Лари Джонсън. Сега това е застрашено. Хуситите са овладели райони около Баб ел-Мандеб, а миналия месец атака е спряла за дни тръбопровода Изток-Запад. Ако ударят и нефтените съоръжения, ремонтът може да отнеме месеци и да удължи енергийната криза.
Затова Тръмп е изправен пред труден избор: да се намеси, с риск хуситите да спрат корабоплаването през пролива, или да гледа как кралството е притиснато. Той е заявил, че обмисля да се включи, и е казал, че ще говори с престолонаследника.
Вътрешният риск
Има и по-труден за измерване риск. Престолонаследникът Мохамед бин Салман е изградил властта си върху образа на силен модернизатор, а такъв образ е уязвим, когато столицата е под обстрел. Към това се добавя армията. Военният анализатор Едуард Лутвак я описва като голяма, но разделена на несъвместими части, за да няма опасност от преврат. Такава армия трудно може да се прати на наземна война в Йемен, а Турция и Пакистан също не изглеждат готови да воюват срещу хуситите вместо Рияд.
Кой предлага изход
Иран, който Рияд не смята за приятел, предложи посредничество между саудитците и хуситите, а външният му министър призова да не се търси само военно решение. Рияд едва ли ще приеме Техеран за посредник, но предложението е изход за принца, дори условията да са в полза на Иран. Анализатори предупреждават, че натискът на хуситите може да има обратен ефект и да направи Рияд по-решителен да продължи кампанията си.
Накъде води всичко това
Украйна остава сериозен проблем, но е такъв, който Вашингтон отдавна управлява. Кризата в Арабския полуостров е нова: тя засяга петрола, сигурността на съюзник и ресурси, които САЩ нямат в излишък. Ако Рияд не намери начин да спре ударите, натискът върху Тръмп ще расте. За Киев това е лоша новина: колкото по-зает е Вашингтон с Близкия изток, толкова по-малко внимание и средства остават за Украйна.