Примирие по пощата: защо постът на Тръмп не спира войната

Постът, който никой не потвърди

Тръмп не за първи път прави подобно заявление. Почти същото публикува и на 14 септември. И тогава, и сега реакцията е една и съща: Зеленски заяви, че не разбира за какво става дума, а Москва не каза нищо. Междувременно ударите по енергийната инфраструктура продължават от двете страни.

Най-показателен е разговорът между Путин и Тръмп отпреди няколко дни. Юрий Ушаков, външнополитическият съветник на руския президент, представи подробно резюме на разговора. Думата „примирие“ в него не се среща. Тонът е твърд: според Ушаков няма смисъл от среща с украинската страна през октомври, защото Киев атакува Русия, опитвал се е да попречи на изборите ѝ и не показва добра воля. Ако няма смисъл от среща, логично няма смисъл и от примирие.

Американският сайт Axios описва ситуацията като опит на Тръмп да „наложи“ частично примирие само с една публикация. Белият дом казва, че „скоро ще се разбере“ дали Русия е готова. Това е по-скоро надежда, отколкото договорка.

Какво търси Вашингтон

Причината е в календара. Предстоят междинните избори, а Тръмп няма голям външнополитически успех, с който да се яви пред избирателите. Енергийните цени остават високи, а напрежението в Близкия изток не помага. Към това се добавя вътрешна критика: част от републиканците, а според някои данни около трима конгресмени, са против сделката за руски дизел, а демократите я оспорват шумно. Европейците я посрещат още по-остро.

Самата сделка е по-малка, отколкото изглежда. Обемите не са големи и няма да променят пазара. Но ако дизел действително влезе в САЩ преди изборите, това може да даде краткотраен спад на цените на гориво на тесния пазар. Политически това е полезно, но не е достатъчно.

Затова примирието е удобно за Тръмп: то обещава по-ниски цени, дава му сюжет за напредък и му позволява да каже, че преговорите вървят. Проблемът е, че то не е удобно на Русия.

Положението в Киев и защо Русия не бърза

Руската позиция се определя от положението на терена. Според съобщения Русия продължава да напредва, а Киев е под ежедневен натиск: чести спирания на тока, прекъсвания в метрото, а според някои информации и напрежение във водоснабдяването. Тези сведения трябва да се проверяват, но посоката е ясна: украинската инфраструктура е уморена, а ресурсите са на изчерпване.

Когато една страна смята, че времето работи за нея, тя няма причина да приема кратки паузи, които биха облекчили противника. Затова руските говорители звучат непримиримо. Песков описва Зеленски като непредсказуем събеседник, който не може да взема обмислени решения. Медведев призова да не се обръща внимание на думите на Тръмп и да се мисли за фронта. Всичко това подсказва, че Москва няма да откликне на постове.

Има ли шанс за кратка пауза? Не е невъзможно. Путин е приемал подобни жестове и преди: миналата година се стигна до 30-дневно взаимно примирие по енергийните удари, а около 9 май имаше кратка пауза. Тогава обаче контекстът беше друг. Сега, след резюмето на Ушаков, вероятността за пауза от три-пет дни изглежда малка. А 60-дневното примирие, което иска Зеленски, на практика е изключено.

Слабото звено: как се дава заповед в Белия дом

Най-интересната част от историята е в начина, по който Вашингтон води натиска. Ако Тръмп искаше да спре украинските удари по руски рафинерии, най-прекият път би бил да разпореди на разузнавателните служби да прекратят подкрепата. Вместо това той се опитва да убеди Зеленски сам да се откаже. Така, когато разговаря с директора на ЦРУ Рътклиф, може да каже, че Киев вече е съгласен, а не че това е негова заповед.

Същата логика личи и в сигналите към европейските столици. Американски представители обикаляха Европа с послание, че САЩ обмислят да ограничат разузнавателната помощ, ако ударите продължат. Уиткоф и Къшнър са казали подобно на украинците в Маями. Така заплахата се използва като инструмент за натиск върху Киев и Европа, вместо да бъде просто изпълнена.

Към това се добавя и публичното несъгласие вътре в собствения лагер. Кийт Келог, доскорошен специален представител на Тръмп за Украйна, заяви в интервю, че Украйна трябва да продължи да удря рафинериите. Това е директно противоречие с официалната линия за енергийно примирие.

Картината, която се очертава, е на президент, който иска излизане от конфликта, но няма достатъчно власт или воля да принуди собствените си институции. Всички участници знаят, че след междинните избори позициите му вероятно ще бъдат още по-слаби.

Европа: на чия страна е тя

Реакцията на Европа е предвидима. След последния спор между Тръмп и Зеленски украинският президент разговаря с няколко европейски лидери, сред които Макрон, и получи подкрепа. Европейците застанаха зад Киев, а не зад Вашингтон.

Това изглежда странно, защото положението в Украйна се влошава. Логично е европейските лидери да използват всяка възможност за прекратяване на войната. Те правят обратното. Причините са няколко: страх от бъдеща по-голяма конфронтация с Русия, желание американците да не напускат Европа и силна враждебност към Москва, която измества трезвата оценка.

Освен това Европа вече не се бои от Тръмп така, както в началото на мандата му. Тя чете анкетите, очаква републиканците да загубят междинните избори и вижда разделение в партията му. В Брюксел и столиците преобладава мнението, че могат да изчакат промяната във Вашингтон. Мнозина дори допускат, че новият Конгрес от януари ще бъде много по-враждебен към президента.

Накъде води всичко това

Ето как изглежда балансът:

1. Русия вероятно няма да приеме примирие. Тя е в силна позиция и няма интерес да помага на Тръмп.
2. Вашингтон ще продължи натиска върху Киев и Европа, вместо директни заповеди към собствените си служби.
3. Зеленски и европейците ще продължат да разчитат на изчакване до промяната в американската политика.
4. Положението в Украйна ще остане трудно, а енергийните проблеми ще се отразяват на цените и в Европа.

Когато публикацията в социална мрежа замества дипломацията, резултатът рядко е мир. Истинското примирие се договаря на масата, а не в Truth Social. А засега масата е празна.