Руската следа на Бърнъм

Политик, който иска да събере разпиляна електорална база, често си търси общ враг. Затова изявлението на британския премиер Анди Бърнъм, че е „ясно“, че Русия е вмешателствала в референдума за Брекзит от 2016 г., заслужава повече внимание, отколкото самите му думи.

Какво каза Бърнъм

В интервю за подкаста The Rest Is Politics Бърнъм разказа, че когато е влязъл в Даунинг стрийт през лятото, е попитал дали Москва е повлияла на гласуването през 2016 г. и е получил „ясен отговор, че да“. Той не посочи конкретен доклад или разузнавателна оценка.

Темата не остана само в Британия. Според Бърнъм е важно това да се каже ясно, за да разберат избирателите във Франция и Германия, че част от политиката там се „инспирира от нашите врагове“, тоест от Русия. Той добави, че е обсъждал „Алтернатива за Германия“ (АдГ) с канцлера Фридрих Мерц, който според думите му смята партията за свързана с Русия и вероятно финансирана от нея.

Какво се знае досега? През 2020 г. парламентарната комисия по разузнаване и сигурност констатира, че правителството не е оценило напълно какво влияние могат да са имали руските държавни медии и „тролове“ върху референдума. Това не доказва намеса, но и не я изключва. Въпросът просто не беше проучен докрай. Затова твърдението на Бърнъм е сериозно, но докато не се види оценка, на която се основава, остава твърдение.

Защо го казва сега

Бърнъм е премиер от лятото, а в началото на октомври, според съобщения в медиите, наруши табуто и заговори за връщане към Европейския съюз, като Макрон призова Британия да се върне. Ако стратегията е Лейбъристката партия да събере проевропейския вот, ѝ трябва аргумент, че резултатът от 2016 г. е опетнен.

Руската намеса дава точно такъв аргумент. Така въпросът престава да бъде „избирателите сбъркаха“ и става „избирателите бяха подведени отвън“. Резултатът може да се оспорва, без да се обвиняват хората, които са гласували.

Изборите, които му дадоха самочувствие

В Холборн и Сейнт Панкрас, бившето място на Киър Стармър, Лейбъристката партия победи лидера на зелените Зак Полански с 45% срещу 33% (мнозинство от 3364 гласа). Резултатът се чете като доказателство, че линията работи в Лондон.

Има и друго четене. Според съобщения зелените са отбелязали завой в своя полза от около 13%. В много големи градски райони те остават реален конкурент на лейбъристите, а не отминала заплаха. Победата е истинска, но не е толкова убедителна, колкото я представят.

Рискът извън големите градове

В Макърфийлд, район, гласувал за напускане, Бърнъм спечели с 54,8% пред „Реформ“ с 34,5%. Това показва, че личната му привлекателност работи и в такива места. Не показва обаче как ще се държат същите избиратели, ако кампанията е за връщане в ЕС. А „Реформ“ вече е втора сила там, с над една трета от гласовете.

Тук има и юридически въпрос. Референдумът от 2016 г. беше консултативен, затова парламентът теоретично може да реши нещо различно. Връщането обаче не е еднолично решение: изисква присъединителен договор, одобрен от всички държави членки на ЕС. Пропускането на нов референдум би имало и тежка политическа цена.

Същата рамка в Германия

Логиката, която Бърнъм прилага към Брекзит, се прилага и към Германия. В Саксония-Анхалт АдГ спечели 43,8% на септемврийските избори и 39 от 83 места. С BSW двете партии имат 44 места, тоест мнозинство. Те внасят резолюция, която обявява санкциите срещу Русия и помощта за Украйна за неуспешни и призовава за незабавно примирие, мирни преговори и нормални икономически отношения с Москва.

Гласуването е на 14 октомври и е до голяма степен символично, защото германските провинции нямат думата във външната политика. Според АдГ обаче вече има разговори с Русия за възобновяване на доставките на газ. Говорителят ѝ по външна политика Маркус Фронмайер е обсъждал темата с шефа на „Газпром“ Алексей Милер.

Рамката на Бърнъм е удобна: всяка позиция, която не съвпада с официалната линия за Русия, доказва, че е свързана с Москва. Така обаче аргументът за цената на енергията лесно се измества от дебата. А той не е несериозен, защото хората усещат икономическия натиск. Исканията на АдГ не са безспорни: не е ясно дали Русия би се съгласила, а Балтийските страни, Полша, скандинавците и Лондон ще се противопоставят. Но те заслужават отговор по същество.

Накъде води всичко това

1. Руската тема ще остане основен инструмент. Тя обяснява миналото, оправдава бъдещата линия и поставя опонентите в защита.
2. Лейбъристите ще се опитат да обединят проевропейския вот в градовете, но първо ще се сблъскат със зелените.
3. Рискът е в бившите индустриални райони. Ако Брекзит стане централна тема, „Реформ“ ще има още по-силен аргумент.
4. В Германия същата рамка ще се прилага към АдГ. Гласуването на 14 октомври е първият тест.

Когато външният враг обяснява всичко, вътрешният дебат остава без отговори. Остава да се види дали избирателите, чиито сметки зависят от цената на енергията, ще приемат това обяснение.