Бунтът в Европа започна: Франция, Белгия и Италия

В Лимож е изгорено кметство. Във Франция протестите вече са насилствени, а от там се прехвърлят в Белгия, в Милано и в Албания, където са още по-агресивни. Това е най-сериозният знак, че гневът срещу европейските елити се превръща в улична сила. Целият ход на събитията е предвидим: така се случва, когато управляващите се откъснат от хората, които управляват.

Президент, който гледа другаде

Правителството на Франция и самият Еманюел Макрон са напълно откъснати от основните проблеми на страната. Престанали са дори да се преструват, че се опитват да ги решат. Вниманието им е другаде: в задълбочаването на европейската интеграция, в авторитета в Брюксел и в събирането на европейското мнение, включително френското, зад войната в Украйна.

Последното е вече лична мания на Макрон. Тези дни НАТО проведе учения в Полша, в които са участвали британски и, според информациите, френски войски. Казва се, че са репетирали вкарването на британски и френски части в Украйна веднага щом бъде договорено така желаното и до безкрай подклаждано примирие. Надеждата е тогава САЩ също да подкрепят Франция и Великобритания. Макрон води безкрайни срещи по темата, първо с Киър Стармър, а сега с Анди Бърнъм.

Макрон е загрижен и за събитията в Западна Африка и от ситуации в други европейски страни. Твърди се дори, че е имал пръст в анулирането на втория тур на президентските избори в Румъния през декември 2024 г. Френската политическа класа е почти изцяло погълната от тези теми, докато вътре в страната нещата се влошават.

Икономика, бюджет и усещане за загуба на контрол

Икономическите условия във Франция се влошават, и не само те. Към страната има голям приток на хора и във Франция е широко разпространено усещането, независимо дали е напълно вярно, че части от страната на практика излизат от контрол. Напрежението расте значително. Към това се добавя бюджетна криза, която никой не успява да реши и която става все по-тежка.

Върху всичко това стои икономическа криза, чиято причина е решението на Франция да влезе в еврото. Резултатът е икономическа стагнация, спад на жизненото равнище и дълъг период на недоволство от управлението на Макрон. Гневът нараства и засяга все по-широки слоеве от френското общество.

Насилието е недопустимо, но размерът на протестите говори сам

Насилието в тези протести е отблъскващо и грешно. Палежите, грабежите и безредиците са престъпно поведение, а изгореното кметство в Лимож е ужасяваща гледка. Вероятно има и значителен елемент на организация и манипулация. Но самият брой и мащаб на хората, които участват, разказва своята история.

Протестите вече се разпространяват и в други страни: в Белгия, където Брюксел е с рязко влошен облик спрямо града, който е бил, в Италия, където се разгарят в Милано, и в Албания, където са още по-агресивни от френските. Това не е изненада. Разпадът на европейските общества, увяхването на демократичния контрол и откъсването на елитите от хората са теми, които се повтарят отдавна. Рано или късно такъв протест беше неизбежен, а предвид историята на Франция, с нейните революционни и протестни изблици от 1789 г. насам, беше напълно естествено първото събитие от този мащаб да се случи точно там.

Ще падне ли Макрон?

Протестите сами по себе си нямат силата, широчината и дълбочината на подкрепа, за да разклатят френската държава или да принудят Макрон да подаде оставка по-рано. Другите протести в Европа също няма да разклатят държавите си, още по-малко Европейския съюз като цяло.

Това, което вероятно ще постигнат, е да помогнат на Марин льо Пен и на нейното Национално обединение да спечелят президентските избори през май. Льо Пен вече има основание да твърди, че е единственият човек с авторитета и политическата сила да стабилизира положението и да възстанови реда. Това е убедително послание, което със сигурност ще работи в нейна полза. Дали наистина има отговорите на проблемите на Франция, е съвсем друг въпрос. Вероятно няма, но това предстои да се види.

Елитите, които не искат да се променят

Протестите ще засилят усещането за крайна несигурност сред европейските елити: че им липсват легитимност, авторитет и доверие сред хората и че трудно контролират улиците, камо ли по-широките си общества. В Брюксел, на фасадата на сградата „Берлемон“, където е седалището на Европейската комисия, има гигантски банер с думите „Демокрация: това, което защитаваме“. Под демокрация елитите разбират управление от самите тях. И именно това управление са решени да защитят.

Опитът на Европа показва, че елитите отказват да променят курса. Прибягват към все по-строги методи за контрол: контролират какво се казва и какво се съобщава, и използват административни и правни инструменти за това. А тъй като икономическата криза в Европа продължава да се задълбочава, това само гарантира, че следващият взрив ще бъде по-мощен от този, който току-що видяхме.

Руска карикатура обобщава Франция добре: безизразен Макрон седи до маса с чаша кафе и си казва „Сега трябва да засилим подкрепата за Украйна“, без да забелязва, че стаята, в която седи, гори. Много точно описва европейските елити.