Няма Франция, няма Германия, има само Брюксел
ЕС убива държавите си, преди да умре сам. Брюксел взима властта, а Макрон, Мерц и Мелони му слугуват. Защо първо ще рухнат държавите, а не Съюзът.
Огънят във Франция, размириците в Милано, Брюксел и Албания изглеждат като поредица от отделни кризи. Всъщност това е една и съща криза. Франция просто изпълнява историческата си роля от Революцията през 1789 г. насам: тя е запалката на по-широк европейски срив. Макрон и общата икономическа стагнация правят удара във Франция особено силен, но корените му са общоевропейски.
Какво кара хората да излязат по улиците
Причините са познати. Миграцията създава напрежение в много държави и в Европа има усещането, че националните култури са под натиск. Жизненото равнище стагнира или пада, а хората виждат, че нещата не се подобряват от ден на ден, а постоянно и необратимо се влошават. Към това се добавя и страхът от война, който се разпространява навсякъде. Непрекъснато се говори за „хибридни войни“ и това увеличава нервността и крехкостта.
Една нишка свързва всички тези проблеми: политическата структура на Европа. Слаби правителства, които не могат да вземат решения в отговор на хората си и които все по-често са враждебни към стремежите на собствените си народи. Те са слаби, защото така са проектирани.
Центърът в Брюксел
Над всичко стои доминиращ център в Брюксел, изграждан стъпка по стъпка най-вече от 70-те години, а според някои и от 50-те. Той контролира миграционната политика и границите, налага свободното движение, ръководи все по-голяма част от икономическата политика, определя паричната политика, намесва се във вътрешната структура на икономиките, а сега все повече управлява и външната и отбранителната политика.
Властта се отнема от националните правителства и те не могат да отговорят на никоя криза и на настроенията на хората. А когато правителство се опита да се бунтува срещу тази политика, то е обявено за нелоялно и се предприемат стъпки да бъде отстранено. Така хората протестират, искат промяна, избират нови правителства, а те продължават да правят същото, което изисква Брюксел. Отговорността вече не стои долу, при хората, а горе, при онези, които управляват в Брюксел.
Франция е под огромен натиск. Тя има голям селскостопански сектор, засегнат от цената на дизела. Има голямо мигрантско население и много хора искат ограничаване на имиграцията, което е почти невъзможно в съюз, който контролира границите ти и е по природа враждебен към националните чувства. Същият съюз затваря Европа в пряка конфронтация с Русия, изисква все повече санкции и все повече разходи за отбрана, което допълнително смазва икономиките.
Това не значи, че протестите са чисти. Насилието е тревожно и няма съмнение, че има сили, които се опитват да ги контролират и манипулират: част са престъпни елементи, други са политически групи със свои амбиции. „Провокатор“ е френска дума. Но дълбоката причина за кризата е тази, която описах. Ако нещата вървяха добре, нямаше да има протести.
Няма Франция без суверенитет
През 60-те години във Франция имаше президент като дьо Гол, който беше враждебен към миграцията. Тогава икономиката бумтеше, правителството беше популярно и силно. Тогава Франция съществуваше. Днес я няма. Няма я и Германия, нито Хърватия, нито Италия, защото не можеш да имаш суверенна държава, ако не контролираш границите си, собствената си валута, външната си политика, отбранителната си политика и правната си система. Всичко е предадено навън.
Орбан, Георгеску, Мелони и Льо Пен
Единственото правителство в Европа през последните 10 години, което се опита да наложи контрол над границите и да следва свой икономически модел, беше на Виктор Орбан. Можеш да го харесваш или да го критикуваш, но Европа го мразеше и направи така, че да бъде свален. Новото правителство в Унгария сега работи извънредно, за да угоди на Брюксел, като обръща всичко, за което е стоял Орбан, и преследва лично него.
С Георгеску в Румъния ЕС си научи урока от Орбан. Няма значение дали харесваш Георгеску. Те чуха какво казва и решиха, че няма начин да го допуснат до властта. Успяха, а отгоре му туриха и затвор, за да изпратят послание на всички останали.
В Италия хората гласуваха за Мелони, защото очакваха промяна на посоката. Мелони дойде на власт, срещна се с Урсула и Урсула ѝ каза, че има „инструменти“. Мелони бързо стана лоялен васал и сателит на Брюксел и прави точно каквото се очаква от нея. Във Франция с Льо Пен изглежда сходно. С всяка нейна реч тя се опитва да се нагоди към настроенията в Брюксел. Продължава да казва, че Франция не може да поддържа Украйна по същия начин, но във всичко останало вече няма да напуска еврото и няма да се отцепи по миграционната политика. Хората вероятно пак ще гласуват за нея, защото тя още носи наследство на тези идеи, но във Франция се налага усещането, че каквото и да правиш и за когото и да гласуваш, нищо не се променя. Като в „Гепардът“: всичко трябва да се промени, за да остане същото.
Като държава от ЕС не контролираш дори въздушното си пространство. Не контролираш медийната си политика. Не контролираш туристическата си политика. Те решават кой влиза и кой не влиза в страната ти, кои търговски авиолинии могат да летят над територията ти. Решенията се вземат от неизбрани и неотчетни хора. Затова глобалистките елити по света гледат ЕС и казват: това е моделът. Правителство, което управлява 27 държави, на практика няколко назначени администратори, отчитащи се на никого.
Макрон: Франция е стъпало
Затова ЕС ще унищожи държавите членки, преди той самият да бъде унищожен. Анализаторите питат дали това е краят на ЕС, но посоката е обратната: държавите ще рухнат, преди Съюзът да се разпадне. Лидери като Макрон и Мерц са лоялни към центъра. Държавите членки трябва да отслабват, центърът да се усилва. Обратното е недопустимо: силни държави и слаб център, какъвто беше ЕС преди 20-25 години, когато всички бяха по-доволни и Съюзът основно управляваше Шенген и свободното движение на хора.
Макрон не го е грижа. Той си отива след шест месеца и това си личи. Речта му към французите е пълна с клишета, в нея няма нищо, което показва грижа за случващото се. Не излиза на улицата, не се среща с хора, не води дори трудните разговори, които лидерите някога водеха. Заминава за Близкия изток и спокойно оставя протестите да догорят от изтощение. Знае, че каквото и да се случи във Франция, тя е държава без реален контрол и той ще остане президент до края на мандата си.
Отказът му да отстъпи пред протестите е и потвърждение на лоялността му към истинския център. Ако беше излязъл по телевизията и беше казал, че ще намали вноската, която Франция плаща на Брюксел, че ще спре помощта за Украйна, ще пренасочи ресурсите към Франция и ще възстанови контрола върху границите, това щеше да е бунт срещу центъра. Центърът веднага щеше да го постави на мястото му и да го изключи от системата след края на мандата. Така той остава свой. Популярността му е нулева, но ще му намерят позиция. Вероятно вече мисли за председателството на Европейската централна банка, защото Лагард отива във Валутния фонд и скоро ще има свободно място. Стармър също се готвеше за генерален секретар на НАТО, а Макрон изглежда като идеално попадение за ЕЦБ, защото тези институции вече държат реалната власт.
Френското председателство е стъпало към истинската работа и истинската власт. Така е и с Анналена Бербок, която преди три години, като външна министърка на Германия, заяви, че няма значение за какво гласуват германците, ще дават още пари на Украйна. Сега е председател на Общото събрание на ООН и професор в Колумбия. Какво ще преподава? Италианският министър на отбраната наскоро каза: „Не ни интересува какво мислят хората, ние знаем кое е най-доброто.“ Мерц също не го интересува, дори с 5% одобрение.
Хората в Брюксел не са технократи. Технократите често са способни хора. Тези са смес от бюрократи и политически технолози, които управляват провинциите от името на центъра. Структура като тази има една основна цел: да се самоувековечава и да увеличава властта си по всички възможни начини.
Проектът Украйна: изпитът за лоялност
Брюксел днес има една проста политика: подкрепа за Украйна. Това е най-големият изпит за лоялност. Ако изразиш съмнение, веднага си обявен за нелоялен. Пет години лидерите на ЕС имаха среща след среща, конференция след конференция, на всеки два дни някое събитие в Брюксел. И какво обсъждаха? Украйна. Пари за Украйна. Нищо друго, свързано с вътрешните проблеми на държавите членки. Всичко беше за пари за Украйна.
Всяка държава трябва да доказва лоялността си колкото може по-крайно: данъци за хората дори при бюджетна криза като във Франция, оголване на страните от оръжията, с които трябва да се защитават, рискуване на отношенията с Русия, Китай и дори САЩ. И всичко това, защото Проектът Украйна е на първо място. Той е и фокусът на геополитическите амбиции на ЕС, който като всяка империя иска да разшири влиянието си. Нито дума, която да загатне съмнение.
Затова посоката няма да се промени. Протестира се във Франция, в Италия, в Белгия, изгаря кметството в Льо Ман, а политиката остава същата. Така ще продължи, докато гневът, насочен сега към националните правителства, не се пренасочи към самия център на ЕС. Изгарянето на кметство е удар и срещу собствената култура. Това е културно насилие, форма на насилие, която хората трябва да разбират: когато нападаш историческите си сгради, нападаш собствената си култура. Целта е да се унижи, да се обезсърчи и да се изтрие любовта на французите към страната и културата им. А Макрон не прави нищо, защото никога не е бил за Франция. На всеки проблем отговаря с едно и също: повече Европа.
Какво остава: туризъм и армия
Какъв е изходът? Още преди години се виждаше, че икономическото бъдеще на държавите членки е туризъм и военна индустрия. Нищо друго не остава. Ресурсите ги няма, всичко е изкормено. Достатъчно е да се види обезиндустриализацията в Германия, Фолксваген, Мерцедес, а сега и БМВ. Остава туризъм и изграждане на армия, за да се влезе във война с Русия или да се преструва, че ще се влезе. И в двата сценария елитът печели. Ако има война, печели. Ако няма, пак печели: надзор, централизация и пари за военните. Зеленски е аватар на глобализма и затова му се кланят. Гърция е напред в играта: милитаризирана е и има бум в туризма. Франция и останалите ще я последват скоро.
Германия: тънкият лъч надежда
Остава един лъч надежда, и той е в Германия. АзГ се издига, но не е единна. Има източногерманска АзГ, много по-радикална, по-критична към ЕС и НАТО, която подкрепя по-добри отношения с Русия и иска Германия да напусне еврото. И има западногерманска, по-съобразена с ЕС. Скоро след това се появи стратегически документ, вероятно от западната част, който предлага запазване на еврото, реформа на ЕС към нещо като 80-те и ограничаване на ЕЦБ да не спасява държави. Това е точно реформата, за която говореше Орбан. Тя е нереалистична. Орбан опита и се провали, а Германия е по-силна, но подобен подход пак ще се провали и може дори да върне назад.
Шансът Германия да доведе до организиран преход извън системата вече е много малък. Вероятният резултат е изпразнена и разбита Европа, много недоволна и маргинализирана в световните дела, а накрая и системата ще се срине. ЕС е паразит, който убива гостоприемника си, и лекарство няма. Дори обратното: Великобритания вероятно ще бъде върната в ЕС. Британците гласуваха за напускане, а лондонската политическа класа, част от европейската, направи всичко възможно да го предотврати. Обещаваха, че на следващия ден след референдума правителството ще уведоми ЕС, и това не се случи. Затова имиграцията продължава въпреки гласуванията: лондонските структури са привързани към единния пазар и свободното движение и искат Британия обратно. Така ЕС не се свива, а расте, и то по начин, още по-разрушителен за континента.
Какво всъщност е ЕС
ЕС е набор от договори, в които са накарали 500 милиона души да повярват като в реален субект с идентичност, култура и идеология. Всъщност това е конструкция на въображението. Някога изглеждаше, че ЕС не може да надхвърли договорите си и ще загуби цялост, ако го направи. Оказа се, че работи далеч отвъд тях. Лидерите му са наслоили върху договорите своя собствена, глобалистка визия и са убедили всички, че така трябва да работи. Той е като ацтекските богове: докато вярваш в тях, властта им е огромна, а щом престанеш, тя изчезва. Нужен е много дълъг срок и много голям шок, преди хората да спрат да вярват в него.
Особено горчиво е за Франция: държава с огромен принос към световната цивилизация, която днес се разпада. И докато Франция гори, чиновниците в Брюксел обсъждат как да изпратят още пари на Украйна.
